История
Началото на бъдещият Институт по розата и етеричномаслените култури, гр. Казанлък е поставено през 1907 г.. Въпреки многобройните реорганизации, Институтът израства от малко опитно поле до водещо научно звено в етеричномасленото производство.
Идеята за създаване на Опитна станция по розата в град Казанлък датира от 1906 година. Тя е обсъдена по време на Първата конференция на розопроизводството в Пловдив, където с взетото решение: “Да се помоли правителството да основе изпитателни полета, където да се изучават всички въпроси по отглеждането на розата и други ароматни растения”.
Опитното поле е възстановено през 1921 год. като филиал на Централната земеделска опитна станция /ЦЗОС/ в София, под методичното ръководство на известния български учен Никола Пушкаров.
През 1924 г. със заповед № 5066 от 27.ІІІ.1924 г. на Министерството на земеделието и държавните имоти, за управител на Опитното поле е назначен Константин Георгиев, който завежда службата “растителна защита” в Опитната станция в с. Садово. Научната дейност е разделена на два отдела: за опити с розовата култура и за опити с етеричномаслени растения. Дестилирането на розовия цвят се ръководи отделно.
Днес
През последните години в Института в колектив с водещ селекционер ст.н.с. д-р Райчо Цветков са създадени сортовете “Рая” и “Хебър”.
Ментата е включена в работата на Опитното поле, Казанлък още в първите години след откриването й. Плод на селекцията е сорт “Климент-63”, 1968 г., следват сортовете “Тунджа”, 1972 г. и “Зефир”, 1987 г., автор ст.н.с. Димитър Станев.
От създадените над 40 сорта ЕМЛК, ИРЕМК притежава авторски свидетелства за 19 от тях.
Работи се в областта на сортоподдържането и семепроизводството и агротехниката на културите, в т.ч. и на растителната защита.
Значителна част от дейността на Института е в направлението Технология на преработката на етеричномаслени и лечебни растения. Институтът по розата и етеричномаслените култури е претърпял в своето развитие много промени в структурата и направленията на научните изследвания. Независимо от това, че Институтът е претърпял редица трансформации, той остава основен център за научно-изследователска, приложна, обслужваща и спомагателна дейност в областта на етеричномаслените и лечебни култури в България.