История на Института

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА ЗА РАЗВИТИЕТО НА ИНСТИТУТА ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ, ПЛОВДИВ

Институт по рибарство и аквакултури – Пловдив е създаден с Постановление № 906 на Министерския съвет от 24.11.1952 под името Научен рибностопански институт по сладките води към Министерството на доставките и хранителната промишленост в София. Реално първият, софийски период от развитието на новоучреденото научно учреждение започва от 01.01.1953 г. и продължава до 30.04.1955 г. Първият директор на института е н.с. Т. Тодоров, а основна задача на института е била извършването на научни изследвания, свързани с ефективното рибностопанско използване на сладководните водоеми в страната. С решение на МС от 01.01.1955 г. заедно с Ихтиологичната и Морската биологична станция във Варна той се обединява в Научно-изследователски институт по рибарство и рибна промишленост с център Варна.
Вторият, варненски период от развитието на института, през който той съществува като секция „Сладководно рибарство“ продължава от 1955 г. до 1961 г. Този период се отличава с организационното оформяне и укрепване на института, попълване на щата, обзавеждане с апаратура, изграждане на експерименталната база.
През 1957 г. става преместването на секцията по „Сладководно рибарство“ от Варна в Пловдив, като с това се поставя началото на най-значителния подем в неговото развитие. Въпреки че е преместен в Пловдив, институтът продължава да съществува като секция „Сладководно рибарство“ в рамките на Варненския институт до 1961 г. Директор на института за периода 1955 – 1961 г. е чл.кор.проф. Александър Вълканов.
През 1961 г. секцията по „Сладководно рибарство“ е отделена от Института във Варна и е обособена като самостоятелна научно-изследователска организация под името „Опитна станция по сладководно рибовъдство“, Пловдив като същевременно с това е включена и в състава на новооткритата Академия на селскостопанските науки, с което се поставя и началото на третия период в развитието на института – от 1961 г. до 1965 г. Академията като общ методичен център на селскостопанската наука, оказва изключително благотворно влияние на Опитната станция, създават се условия за повишаване на научно-методическата подготовка на кадрите, увеличава се броя на научния и помощен персонал, разширява се материалната база, откриват се две нови лаборатории по “Хидрохимия” и “Водна микробиология”, преустройва се част от стопанската сграда в лаборатории, започва разширяването на опитното поле в Пловдив с 21 басейна и обща площ 100 дка. От 1961 г. до 1966 г. директор на института е ст.н.с. Николай Георгиев, който е основоположник на интензивното монокултурно рибовъдство в нашата страна. Под негово ръководство започват изследвания за повишаване на рибопродуктивността в шарановъдството.
Четвъртият, бургаски период в развитието на Института обхваща периода от 1965 г. до 1978 г. и съвпада с изграждането на държавните стопански обединения. През март 1965 г. Опитната станция по сладководно рибовъдство е извадена от състава на Селскостопанската академия и предадена като ведомствено научно-изследователско учреждение към ДСО „Рибно стопанство“, Бургас под името “Станция по сладководно рибовъдство”. От 1966 г. до 1972 г. директор на института е н.с. Петко Боев.
През 1971 г. цялата научноизследователска и приложна дейност в областта на рибното стопанство се обединява в новосъздадения към ДСО „Рибно стопанство“ Център за научноизследователска, развойна и проектантска дейност (ЦНИРПД). Станцията по сладководно рибовъдство се превръща във “Филиал по промишлено рибовъдство”.
През 1975 г. ЦНИРПД по рибно стопанство престава да съществува и Филиалът по промишлено рибовъдство преминава на подчинение към създадения Институт по рибна промишленост в Бургас.
С постановление на Министерския съвет от 05.12.1977 г., считано от 01.01.1978 г., към МХЗП и ДСО „Рибно стопанство “ се създава НПК „Сладководно рибовъдство“, към който като самостоятелно поделение се формира и Филиалът по промишлено рибовъдство в Пловдив. С разпореждане № 16 на Бюрото на Министерския съвет от 1978 г. се утвърждава целевата програма за ускорена модернизация и бързо развитие на сладководното рибовъдство. С това разпореждане Филиалът по промишлено рибовъдство става Институт по сладководно рибовъдство. През юли 1979 г. ръководството на НПК „Сладководно рибовъдство“ се установява в Пловдив, а от 01.01.1980 г. той става самостоятелна стопанска организация, която ръководи и обслужва сладководното рибовъдство до 1989 г., когато е закрит.
Петият период в развитието на института обхваща времето от 1978 до 2000 г., когато той е бил самостоятелен научно-изследователски институт първоначално в системата на НПК „Сладководно рибовъдство“, а от 01.01.1990 г. с Разпореждане №17 от 14.12.1989 г. преминава отново в структурата на ССА.
За периода 1972-1986 г. директор на филиала, а в последствие и на института е н.с. Атанас Бояджиев, а от 1986 г. до 2002 г. ст.н.с.д-р Грозю Грозев.
Институтът по сладководно рибовъдство в Пловдив е самостоятелно научно учреждение до 2000 г., а от 2001 г. с превръщането на ССА в НЦАН, той влиза в състава на новосформирания Институт по рибарство и аквакултури, Варна, който включва двата бивши института – ИРР, Варна и ИСР, Пловдив. Като Научно звено по сладководно рибовъдство на ИРА, Варна институтът в Пловдив остава до 2006 г. През 2002 г. директор на НЗ по сладководно рибовъдство в Пловдив е ст.н.с.д-р Ангел Зайков. От 2003 г. до 2006 г. директор на ИРА, Варна и на НЗ Пловдив е ст.н.с.д-р Лиляна Хаджиниколова.
От 01.01.2007 г. започва шестия период в развитието на възстановения с Постановление № 373 от 29.12.2006 на МС (ДВ бр.3, 2007 г.) Институт по рибарство и аквакултури, Пловдив, правоприемник на ИСР, Пловдив, с предмет на дейност „научна, приложна и обслужваща дейност в областта на рибовъдството”. Директор на ИРА, Пловдив е ст.н.с.дсн Лиляна Хаджиниколова.

ИЗГРАЖДАНЕ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНАТА БАЗА НА ИНСТИТУТА

Изграждането на собствена опитна рибовъдна база на Института започва след установяването му на постоянно местообитание в Пловдив през 1957 г. и минава през няколко етапа.
През 1957 г. от Държавното рибовъдно стопанство в Пловдив са получени 14 опитни басейна с обща площ 20 дка. През 1964 г. е извършено първото разширение на рибовъдната база, което е в съседство на Държавното рибовъдно стопанство в Пловдив, състоящо се от 21 басейна с обща площ 100 дка. През 1966 г. са изградени допълнително още 63 дка, а през 1968 г. е построена рибовъдна база „Кадиево“, която се състои от 9 басейна с обща площ около 130 дка. На карстови извори в съседство със с. Триводици, Пловдивски окръг през 1969 г. е построена шаранова база „Триводици 1“. По специално разработен проект през 1977-1980 г. се изгражда риболюпилен и рибовъден комплекс “Триводици 2” с площ 437 дка.
При преместването си в Пловдив през 1957 г. Институтът получава от Държавното рибовъдно стопанство освен първите опитни басейни и част от административната сграда. През 1977 г. е построена нова лабораторно-административна сграда на 4 етажа, която се състои от четири лаборатории, библиотека с хранилище, зала за събрания, работни кабинети и други специализирани помещения.
През 60-годишното същесвуване на Института, творческата дейност на научните сътрудници е насочена в много и различни направления на рибовъдството, ихтиологията, хидробиологията, хидрохимията, биохимията, болестите и други клонове на науката, свързани в една или друга степен с различните видове хидробионти. Настоящият алманах обхваща научно-изследователската дейност на научните сътрудници, като цялото многообразие от разработваните проблеми е систематизирано в няколко основни направления.

I. ИНТРОДУКЦИЯ И АКЛИМАТИЗАЦИЯ НА ЦЕННИ СТОПАНСКИ ВИДОВЕ РИБИ

1. Растителноядни риби (бял амур, бял и пъстър толстолоб)
Първите доставки на растителноядни риби в България са осъществени през 1964 г., 1965 г. и 1966 г от бившия Съветски Съюз. По-късно през 1977 г. и 1978 г. са внесени производители от СССР и Румъния.
Интродукцията и аклиматизацията на представителите на далекоизточните растителноядни риби (бял амур, бял и пъстър толстолоб) в България са постигнати на базата на успешно разработена технология за изкуствено размножаване през 1968-1969 г. от колектив, ръководен от ст.н.с.д-р Гр. Грозев в специално изградената за тази цел риболюпилна в Пловдив. С това постижение България се нарежда на четвърто място в света, успешно решила този сложен проблем. Изяснени са редица теоретични и научно-приложни въпроси, свързани с проучването на половата система и промените след хипофизацията, влиянието на дозировката, технологията за инкубиране, проследено е ембрионалното развитие, влиянието на качеството на половите продукти, екологичните условия и др. Проучени са въпросите за отглеждане на растителноядните риби до еднолетна и двулетна възраст и е разработена ефективна технология за отглеждането им. Растителноядните риби са внедрени от колектива в рибовъдната практика с висок икономически ефект, тъй като те с шарана са в основата на поликултурното рибовъдство в страната.
Размножаването на растителноядните риби се извършва от ст.н.с.д-р Гр.Грозев, н.с.Ат. Бояджиев и П. Начев, а в разработването на технологията за тяхното отглеждане вземат участие ст.н.с. д-р Гр. Грозев, н.с. Ат. Бояджиев, ст.н.с. М. Димитров, н.с. Ж. Людсканова, н.с. Л. Йошев, н.с. Й. Караниколов, ст.н.с. д-р П. Петров, Е. Кехайов, н.с. д-р Е. Паскалева, като работата по отглеждането им до еднолетна възраст са ръководи от ст.н.с. д-р Гр. Грозев, а до двулетна от н.с. Ат. Бояджиев.
Понастоящем работата в института с растителноядните видове риби е насочена към поддържането на генофонд от ремонт и половозрели индивиди за целите на изкуственото им размножаване. Те са постоянен компонент при извеждането на различни опити, свързани с разработването на параметрите на поликултурното отглеждане на топловодни видове риби в страната.

2. Буфалови риби (голямоусто, малкоусто и черно буфало)
Буфаловите видове риби са внесени като личинки за първи път в България през 1977 и 1978 г. и от тях се формира изходното маточно стадо. В процеса на аклиматизацията са извършени редица изследвания свързани с цикъла на развитие на половите им жлези, естественото и изкуственото размножаване, посадките в различни по структура поликултури, химичен състав на месото и др.
Аклиматизацията на буфаловите риби и разработването на технологията за отглеждането им се извършва от н.с.Ат. Бояджиев с дейното участие на ст.н.с. М. Димитров, н.с. Ж. Людсканова.
Понастоящем работата с буфаловите риби в иститута е насочена към възстановяване на техния генофонд.

3. Американски (канален) сом
Аклиматизацията на американския сом в България е започната от н.с. Ат. Бояджиев и н.с. Ж. Людсканова в експерименталната база на института през 1978 г. От 1980 г. ръководител на колектива за аклиматизиране на този вид става ст.н.с.д-р А. Зайков, който през 1984 г. за първи път у нас размножава американския сом в РЕБ “Триводици”. След провеждането на серия от експерименти за отглеждането му при естествен температурен режим на водата, работата продължава в садковото стопанство на ТЕЦ “Марица-Изток” 2. През 1987 година американския сом е размножен за първи път в условията на подгрети води.
В процеса на акалиматизация на този вид са извършени широк спектър от изследвания върху отглеждането му в поликултура, плодовитостта, цикъла на развитие на половите жлези, здравословения статус, някои хематологични показатели, морфологията, и др. Участие в колектива през различните години са взимали ст.н.с.д-р Т. Хубенова, н.с.Й. Караниколов, н.с.д-р Д. Грозев, ст.н.с.д-р Н. Ковачева.
Понастоящем научни сътрудници от института са привличани като консултанти при размножаването и отглеждането на американския сом от фирма „Елаз”, занимаваща се основно с неговото производства в страната.

4. Веслонос
Работата по аклиматизацията на веслоноса Polyodon spathula в ИРА, Пловдив е започната през 2003 г. под ръководството на ст.н.с.д-р Таня Хубенова. На базата на внос на 10 дневни личинки от Станцията за изследване и развитие на рибовъдството в гр. Нучет, Румъния се провеждат първите експерименти за отглеждането му до укрепнал стадий във вани и до еднолетна възраст в землен тип басейни. Изследвани са темпът му на нарастване, хранителният спектър, здравословният статус и др. След изграждането на съвместен колектив от научни работници от Института и специализираното есетрово стопанство “Белуга” АД, гр. Видин, вторият внос на веслонос е осъществен от Научно-производствения център по есетровъдство “БИОС”, Астрахан, Русия през 2004 г., с което първите добри резултати по отглеждането на веслоноса са внедрени и в практиката.
Научната работа с ведлоноса, включваща отглеждането му в землен тип басейни и в условията на язовир «Дреновец», мониторинг на основните хидрохимични и хидробиологични показатели, морфометрична и анатомична характеристика на веслоноса, предварителна оценка на степента на развитие на половата система, кланичен и химичен анализ на месото е осъществена по проект: „Интродукция на есетрови риби (Polyodon spathula, Walbaum 1792) във вътрешните водоеми на България и разработване на технология за отглеждането му (2003-2006 г.)”, с ръководител ст.н.с. д-р Т. Хубенова и членове на колектива ст.н.с. д-р А. Зайков, ст.н.с. д-р Л. Хаджиниколова, ст.н.с. д-р Гр. Грозев, н.с. д-р Дж. Грозев, н.с. Й. Караниколов, н.с.д-р П. Василева, н.с. К. Дочин, н.с. Д. Терзийски, н.с. А. Стоева и н.с. И. Илиев.

II. ПЛЕМЕННО-СЕЛЕКЦИОННА И РАЗВЪДНО-ПОДОБРИТЕЛНА ДЕЙНОСТ

1.Шаран
Развъдно-подобрителна дейност с шарана в института през началния период се осъществява на базата на внесения от Румъния (1947, 1981, 1983 г.), Югославия (1948, 1974 г.), ЧССР (1959, 1960 г.), Унгария (1960, 1998 г.) и Украйна (1982, 1983 г.) люспест и огледален шаран. Началото на целенасочена селекционно-племенна дейност в ИСР, Пловдив започва от 1977 г. с разработването на проект „Селекционно-племенна работа по шарана“ под ръководството на ст.н.с. д-р Гр. Грозев. Проведени са първите селекционно-племенни изследвания за проучване на рибностопанските качества на отглежданите тогава в института четири условни линии шаран – Благоевградки шаран (люспест и огледален), Чешки шаран (огледален) и Югославски (люспест и огледален), а също така и на създадените хибриди. От 1980 г. темата се ръководи от ст.н.с. д-р А. Цеков, като изследванията се насочват към създаването на нови хибриди.
През 1985-1987 г. започват изследванията по тема „Създаване на високопродуктивни хибридни форми шаран, адаптирани за условията на сладководното рибовъдство в страната” под ръководството на ст.н.с. д-р А.Цеков. Изследват се създадените хибриди между породните групи „Фрасинет“ (Румъния), Югославски, Чешки, Унгарски и Украински шаран. Всички изпитани хибриди показват по-добри стопански резултати.
От 1992 г. до 1996 г. под ръководството на ст.н.с. д-р Гр. Грозев започва изследователската дейност по проект „Създаване на шаран със специфична за гръцкия и македонския пазар форма” и на технология за производството му. Заявката за признаване на първата у нас порода шаран „Тракия 1“ е направена на 09.07.1997 г., а Сертификат за признаването й от Патентното ведомство на България е издаден на 31.05.2001 г. под №10312. Авторският колектив е в състав ст.н.с. д-р Гр. Грозев, ст.н.с. д-р А. Цеков, ст.н.с. д-р Л. Хаджиниколова, н.с. Ат. Бояджиев.
Работата по създаването на втората порода в страната „Огледален шаран Пловдив“ приключва в края на 2000 г. Изследователската дейност върху характеризирането на продуктивните качества и рибностопанската оценка е извършена под ръководството на ст.н.с. д-р Грозю Грозев и ст.н.с. д-р Таня Хубенова, и с активното участие на н.с. Пенка Василева, н.с. Костадин Дочин, ст.н.с. д-р Лиляна Хаджиниколова и ст.н.с. д-р Ангел Цеков. Заявката в Патентното ведомство на България е подадена на 22.06.2001 г., а Сертификата за признаване на новата порода е от 30.04.2003 г. под №10521, с авторски колектив ст.н.с. д-р Гр. Грозев, ст.н.с. д-р А. Цеков, ст.н.с. д-р Л. Хаджиниколова и ст.н.с. д-р Т.Хубенова.

2. Растителноядни риби (бял и пъстър толстолоб)
Изследванията на биологичните и стопански качества на реципрочните хибриди между белия и пъстрия толстолоб у нас започват от 1968 г., но масовите опити в това направление са поставени през периода 1972-1976 г. Резултатите показват, че реципрочните хибриди на двата вида толстолоб проявяват силен хетерозисен ефект, изразен в процент на люпимост и оцеляемост, по-висока адаптационна пластичност и жизненост и по-висок темп на нарастване.
Проведените експерименти показват, че част от хибридите достигат полова зрялост и нормално участват в люпилната кампания. Получени са възвратни хибриди и при двата вида толстолоб.
Изследвания за хибридизация между растителноядните риби в България са проведени от ст.н.с. д-р Гр. Грозев, а тези свързани с хранителни им спектър от н.с. Ж. Людсканова, ст.н.с. М. Димитров и н.с. Е. Паскалева.

III. РАЗМНОЖАВАНЕ И ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛИКАТЕСНИ МЕСТНИ МЕСТНИ ВИДОВЕ РИБИ – ЕВРОПЕЙСКИ СОМ, ЛИН, ЩУКА И РАЦИ

1. Европейски сом
Първите опити за размножаване на европейски сом в България се провеждат от н.с. Ат. Дишков през 1964-1968 г. От 1967 г. до 1980 г. успешни опити за размножаване на сома провежда ст.н.с. д-р Гр. Грозев. Той извършва първата хипофизация на европейски сом и на тази основа е разработена технология за изкуственото му размножаване и отглеждане при контролирани условия. През следващите години технологията е усъвършенствана от ст.н.с. д-р Ангел Зайков и н.с. Й. Караниколов по отношение на: схемите на хипофизация, индивидуалния подбор на двойките при размножаване, техниката на инкубиране на хайвера, храненето на личинките и отглеждането им до укрепнал стадии във вани, схемите и дозите за профилактичното третиране на хайвера и личинките и др.). Изследвания върху изкуственото размножаване са провеждани от ст.н.с.д-р Ангел Цеков.
Понастоящем работата с европейския сом обхваща поддържането на генофонд от ремонт и половозрели индивиди, гарантиращи производството на укрепнали личинки за нуждите на рибопроизводителите в страната.

2. Лин
Под ръководството на ст.н.с.д-р Таня Хубенова за периода 1992-1998 г. на базата на два проекта, финансирани от МОН, един проект финансиран от ССА и с участието през 1997-1998 в проект, финансиран от немското изследователско дружество (DFG) в Института по зоология към Техническия Университет в Дрезден, Германия, са изследвани основните елементи от репродукцията и ембрионалното развитие на лина. За първи път при този вид са извършени електронномикроскопски изследвания върху структурата на яйчния фоликул, с цел проследяване пътя на вителогенина при акумулацията му в овоцита. За практиката е разработен полуизкуствен метод за размножаването на лина при контролируеми условия, а също така и на технологична схема за отглеждането на зарибителен материал в шаранов тип басейни. Дейно участие в разработката вземат и н.с. д-р Д. Грозев и н.с.д-р Е. Паскалева.
Понастоящем работата с лина обхваща поддържането на генофонд от ремонт и половозрели индивиди, гарантиращи производството на зарибителен материал за нуждите на рибопроизводителите в страната.

3. Щука
Научно-изследователската работа по щуката започва през 2001 г. и се извършва под ръководството на ст.н.с.д-р Ангел Зайков и н.с. Й.Караниколов с активното участие на ст.н.с.д-р Т. Хубенова, н.с.д-р Д. Грозев и н.с. д-р П.Василева. Обект на изследване са различни технологични параметри свързани с размножаването на вида и получаването на зарибителен материал – достигане на полова зрялост, плодовитост, размножаване при контролируеми условия, гъстота на посадки, спектър на хранене, темп на нарастване, хранителен коефициент и др.
За периода 2002-2005 г. научно-изследователската работа с щуката се извършва по проект: »Разработване на технология за размножаване и отглеждане на щука Esox lucius L. до еднолетна възраст» с ръководители ст.н.с. д-р Ангел Зайков и н.с. Й. Караниколов и членове на колектива ст.н.с. д-р Т. Хубенова, н.с. д-р Дж. Грозев, н.с. д-р Пенка Василева.
По настоящем като задача по проект „Изследване върху гаметогенезата и репродуктивния потенциал на някои нетрадиционни за аквакултурата видове риби и оптимизиране отглеждането на зарибителен материал от щука” работата по щуката продължава под ръководството на ст.н.с.д-р Ангел Зайков като се акцентува върху оптимизирането на производството на зарибителен материал.

4. Езерен рак

Първите раци доставени в Института с цел формиране на маточно стадо са по проект “Усъвършенствуване на технологията за размножаване и отглеждане на ценни местни и интродуцирани видове риби и раци” (1986-1989). Работата с езерния рак започва през 1992 година като тема с вътрешно финансиране с ръководител ст.н.с. д-р А. Зайков.
От 1993 г. до 1996 година ръководители на проекта, вече финансиран от ССА, са ст.н.с. д-р Н. Ковачева и ст.н.с.д-р А. Цеков, които провеждат първите опити за размножаване на този вид във вани. След напускането им от Института, формираният нов екип от научни сътрудници – ст.н.с. д-р Ангел Зайков, ст.н.с. д-р Т. Хубенова, н.с. Й. Караниколов, н.с. д-р Д. Грозев и н.с. П. Василева, под ръководството на ст.н.с.д-р Ангел Зайков, извършват значителен обем от научни изследвания, отразени в многобройни научни статии и доклада, публикувани в страната и чужбина, и изнесени на конференции с международно участие. Установена е работната и абсолютната плодовитост на култивирани и “диви” популации, направена е морфологична характеристика по отношение на половия им диморфизъм, разработен е метод за инкубиране в землени басейни, изследвани са конкурентните отношение при заемането на укрития в зависимост от масата и пола на индивидите, изследван е прираста при хранене на укрепналите рачета с различни видове храни, разработен е метод за борба с ектокоменсала Epystilis и др. Като признание за активната дейност в областта на астакологията ст.н.с. д-р Ангел Зайков е приет за член на Международната Асоциация по Астакология (International Association of Astacology), базирана в САЩ. През 2007 г. по проблема има защитена дисертация от н.с.д-р Пенка Василева на тема: ”Изследване на някои репродуктивни и морфологични характеристики на езерния рак Astacus leptodactylus (Eschscholz, 1823), като обект на аквакултурата”.
Във връзка с разработването на методите за изкуствено и полуизкуствено размножаване на европейския и каналния сом, щуката, езерния рак и др., изследователската работа с тях продължава понастоящем в проект „Изследване върху гаметогенезата и репродуктивния потенциал на някои нетрадиционни за аквакултурата видове риби и оптимизиране отглеждането на зарибителен материал от щука” (2007-2009 г.). Колектив с състав ст.н.с.д-р Ангел Зайков, н.с. д-р, Пенка Василева, н.с. Иван Илиев, н.с. Ангелина Стоева, н.с. Ивайло Писков и ст.експерт биолог Николина Хаджийска, под ръководството на ст.н.с.д-р Таня Хубенова извършва изследователска дейност върху репродукционният им процес (ово- и сперматогенеза, плодовитост и др.) във възрастов и годишен аспект с цел оптимизиране на производството на зарибителен материал.

IV. РАЗРАБОТВАНЕ НА НАУЧНО-ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ПАРАМЕТРИ НА ПОЛИКУЛТУРНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА РИБА

Разработването на технологията за поликултурно отглеждане на риба от специалисти на ИСР, Пловдив и на производствените предприятия в страната се извършва паралелно с етапното й внедряване в рибовъдната практика след 1970 г. Постепенно рибовъдството преминава от монокултурно към поликултурно, период свързан с много трудности и революционни промени в отрасъла.
Първите изследвания върху съвместното отглеждане на растителноядни риби и шаран у нас започват в РС „Мечка“ (1964 г.) от Цв. Динков и Й. Христов и в ИСР, Пловдив (1965 г.) след вноса на личинки от Русия от колектив в състав н.с. Ат. Бояджиев, ст.н.с. М. Димитров, н.с. Ж. Людсканова, н.с. Л. Йошев и ст.н.с. д-р П.Петров. Успешни изследвания за получаване на висок добив от декар при поликултурно отглеждане на риба и прилагане на интензификационни мероприятия се провеждат от ст.н.с. М. Димитров и колектив.
Изследванията в ИСР свързани с комплексната интензификация на поликултурното рибовъдство са основният проблем на института и продължават и през следващите години с включването в колектива на ст.н.с. д-р Л. Хаджиниколова, н.с. д-р Е. Паскалева, н.с. Й. Караниколов, н.с. д-р Дж. Грозев, н.с. Р. Атанасова, н.с. Л. Николова и на други колеги.
За периода 2004-2006 г. колектив с ръководител н.с. д-р Людмила Николова и членове ст.н.с. д-р Л. Хаджиниколова, н.с. І ст. д-р Р. Атанасова, н.с. ІІІ ст. К. Дочин, н.с. І ст. Д. Терзийски, н.с. ІІ ст. А. Стоева, ст.експерт-химик Д. Лазарова и ст.н.с. IІ ст. д-р Р. Калчев (Институт по зоология, БАН) разработват проект: „Проучване на възможностите за въвеждане на биологично производство в топловодното рибовъдство при условията на България”. Целта на проекта е да се проучат възможностите за въвеждане на биологично производство в топловодното рибовъдство при условията на България.

V. ИНТЕГРИРАНО РИБОВЪДСТВО

Опитите в ИСР в областта на интегрираното рибовъдство започват от 1998 г., като през следващите години обема на научните изследвания значително се увеличава. Работата се извършва по проект: „Технология за интегрирано отглеждане на водоплаващи птици и риби в топловоден тип водоеми (1999-2003 г.) под ръководството на ст.н.с. д-р Гр.Грозев и ст.н.с. д-р Л.Хаджиниколова. В колектива са включени н.с. Л.Николова, н.с. Р. Атанасова, н.с. д-р Дж. Грозев, н.с. К. Дочин, н.с. Д. Терзийски. В началния период в работата по проекта участвуват и проф. д.с.н. Зл. Костова от Аграрния Университет, Пловдив. Целта на проекта е да се разработи технология за комплексно и ефективно използване на водоемите при съвместно отглеждане на риба и патици, като в зависимост от характеристиката им се запази тяхното екологично равновесие и се получи допълнителна продукция от риба и птиче месо. През 2003 г. по проблема има защитена дисертация от н.с.д-р Людмила Николова.

VI. ИНДУСТРИАЛНО РИБОВЪДСТВО (ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ РИБИ В САДКИ)

Началото на индустриалното рибовъдство в страната е свързано с имената на н.с.Т.Папукчиева и н.с. Т. Фандъшки, които провеждат серия от експерименти за разработване на технология за отглеждане на шаран и пъстърва в садки, разположени в подгретите води на ТЕЦ “Марица-Изток” 2 и яз. ”Батак”. Постигнатият от тях добив при отглеждането на шаран в садки (248 кг/м2) се нарежда в челните световни постижения. По-късно (1979 г.) работата в това направление се извършва под ръководството на ст.н.с. д-р А. Зайков и е насочена към усъвършенстване на технологията за водоемите с естествен температурен режим (оптимизирани са посадките, техниката и нормите на хранене, технологията за зимуване, профилактиката и лечението на рибите и др.), както и на индустриалното отглеждане на американски сом. За последния вид е създадена и внедрена пълна технология за размножаване и отглеждане включваща полуизкуствено размножаване, индустриално отглеждане на личинките във вани, отглеждане на зарибителен материал и риба за консумация в садки. По проект на института е изградена специализирана люпилна и отрастен цех за индустриално отглеждане на личинките до едномесечна възраст.
В това направление участие в разработването на различни технологични елементи имат н.с. Й. Караниколов, ст.н.с. д-р Т. Хубенова, н.с. д-р Дж. Грозев и др.

VII. ПОВИШАВАНЕ НА ЕСТЕСТВЕНАТА РИБОПРОДУКТИВНОСТ В ТОПЛОВОДНИ ВОДОЕМИ.

Работата по това направление в ИСР започва с дейността на ст.н.с.I ст. Матей Димитров и ст.н.с.дбн. В. Найденов в края на петдесетте години с изследването и характеристиката на продукционните възможности на широк кръг водоеми в България, най-вече реки, големи новопостроени язовири и рибовъдни басейни.
В началото на шестдесетте години, с постъпването в състава на ИСР на н. с. Жени Людсканова, отделянето на института като самостоятелно звено в Пловдив, построяването на лабораторна сграда и разширяването на опитната база на станцията, изследванията се задълбочават и добиват практическа насоченост. През този период в тематиката на института се включват проекти от областта на интензивното басейново шарановъдство. Обект на изследване, освен големите язовири „Батак“, „Студен кладенец“, „Искър“ и „Г. Димитров“, се проучва и хранителната база на някои кооперативни язовири в района на Пловдив. Правят се опити за използване на хербициди за борба с водната растителност.
От 1966 г. на научния колектив на института се поставя задача за прилагането на минералното торене с цел повишаването на естествената продуктивност в басейнови и други топловодни стопанства в България.
От 1971 г. в колектива на Института се включва н.с.д-р Е. Паскалева с проучване на фитопланктонното развитие в басейни и други водоеми. Дисертацията й „Фитопланктонът в шаранови басейни при интензивно поликултурно рибовъдство“ от 1985 г. показва проучването на този компонент от естествената хранителна верига в нашите водоеми. Проведени са експерименти за създаване на промишлена технология за интензивно органично и минерално торене с получаване на прираст от 120 – 150 кг/дка в басейни без използуване на фураж.
От този период и до сега, изследвания върху естествената продуктивност на водоемите, като отделни задачи, се включват във всеки един проект, изучаващ комплексната интензификация на рибопроизводството, аклиматизирането на нови видове риби и други хидробионти, производството на зарибителен материал, храненето на рибите, интегрирането отглеждане на риба, както и екологичните изследвания във водоемите.
През периода 1988-2000 г., като продължение на зоопланктонните изследвания на н.с. Ж. Людсканова в рибовъдните басейни, изследванията на н.с. д-р Дж. Грозев в дисертационния му труд „Количествено и качествено развитие на зоопланктона в рибовъдни басейни в зависимост от основни фактори на средата“ свързват развититето на този трофичен компонент с продукционните възможности на басейните. През 1996-1998 г. е изведен самостоятелен проект за повишаване на естествената продуктивност в шаранови басейни, като изследванията продължават и в настоящите проекти.
По проект: „Проучване на баланса на биогенните елементи и структурата на общата рибопродуктивност в топловодното рибовъдство (2007-2009 г.) под ръководството на ст.н.с. дсн Л. Хаджиниколова, колектив в състав н.с. І ст. д-р Р. Атанасова, н.с. І ст. Д. Терзийски, н.с. ІІ ст. К. Дочин, ст. експерт-химик С. Чолакова-Бонева, разработва модели за минерално торене, насочени към балансиране на съдържанието и съотношението N:P, с цел увеличаване биомасата на зелените водорасли и съдържанието на хлорофил а в оптимални граници и проучване на съотношението на естествена и изкуствена рибопродуктивност при различна гъстота на посадката на шарана за нуждите на органичното рибовъдство.
По проект: „Влияние на първичната продуктивност на планктона в рибовъдни басейни върху ефективността на отглеждането на личинки от шаран и растителноядни видове риби в поликултура (2006-2007 г.)” с ръководител н.с. Дойчин Терзийски и членове на колектива н.с. д-р П. Василева, н.с. А. Иванова, н.с. И. Илиев, н.с. К. Дочин, н.с. Ивайло Писков, ст. експерт-химик С. Чолакова-Бонева се проследява влиянието на първичната продуктивност на планктона в рибовъдни басейни върху ефективността на отглеждане на личинки в моно- и поликултура, с цел установяване на връзка между количеството синтезирано органично вещество от автотрофите и естествената рибопродуктивност. Извеждат се зависимости за оценка на влиянието на първичната продуктивност върху естествената рибопродуктивност и се разработва модел на взаимовръзката между тях като начин за по-ефективно управление на водната екосистема.

VIII. КОМПЛЕКСНИ ФИЗИКО-ХИМИЧНИ, ХИДРОБИОЛОГИЧНИ И ИХТИОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ВОДОЕМИ

Първите изследвания в това направление са направени от ст.н.с. I ст. Матей Димитров през 1954 г. с проучванията на големите язовири по отношение на тяхната хидрохимия, хранителна база и ихтиофауна. От 1962 г. те стават комплексни, когато се сформира екип от разнородни специалисти, като н.с. Л. Йошев (хидрохимик), н.с. Ж. Людсканова (зоопланктонолог), доц. д-р Б. Маринов и н.с. Ат. Бояджиев (ихтиолози), н.с.д-р Е. Паскалева (фитопланктонолог). Извършва се категоризация на язовирите „Батак“, „Ал. Самболийски“, „Копринка“, „Искър“, „Студен Кладенец“, „Ивайловград“, „Пясъчник“, „Овчарица“, „Розов кладенец“, както и на редица кооперативни язовири във Варненски, Шуменски, Пловдивски, Пазарджишки, Плевенски и други окръзи по отношение на рибопродуктивността.
На по-късен етап в това направление започват да работят н.с. д-р Дж. Грозев, ст.н. с. д-р Л. Хаджиниколова, н.с. Д. Терзийски, н.с.К. Дочин, н.с. А. Иванова.
В рамките на проект: „Характеристика, зависимости и възможности за управление на екологичните параметри в топловоден тип рибовъдни водоеми (2002-2006 г.) под ръководството на ст.н.с. д-р Лиляна Хаджиниколова, колектив в състав н.с. д-р Дж. Грозев, ст.н.с. д-р Гр. Грозев, н.с. д-р Л. Николова, н.с. д-р Р. Атанасова, н.с. д-р Ел. Паскалева, н.с. Д. Терзийски, н.с. А. Стоева и доц. д-р Т. Дичева от ПУ, Пловдив се проследява динамиката на основните физични, химични, биологични и санитарно-хигиенни параметри на басейновата екосистема при различни технологии за отглеждане на хидробионти. Извеждат се зависимости за оценка на влиянието на факторите на средата чрез математически модели.

IX. ЕФЕКТИВНИ ФУРАЖИ И ХРАНЕНЕ. РАЗРАБОТВАНЕ И БИОЛОГИЧНО ИЗПИТВАНЕ НА РЕЦЕПТУРИ И ГРАНУЛИРАНИ ФУРАЖИ ЗА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ И ВЪЗРАСТИ РИБИ

Научно-изследователската дейност в това направление започва със създаването на секция „Физиология, хранене на рибите и рибопреработка“ с ръководител ст.н.с. д-р инж. Ховагим Томасян през 1979 г. В тази насока през различните периоди работят н.с. Т. Папукчиева, ст.н.с. д-р Лиляна Хаджиниколова и ст. н.с. д-р Н. Ковачева. Основните насоки на изследванията са свързани с проучвания върху съдържанието на хранителни вещества на нетрадиционни фуражни източници и използването им като заместители на местни и вносни фуражи. В тази насока са проучени редица продукти и субпродукти от промишлеността и селското стопанство като пшенични трици, отпадъци от преработката на домати и пипер, суха птича торова постеля, бирена (пивоварна) каша, памуково семе и др. Правят се проучвания и върху използването на различни биологично-активни вещества: ферментни препарати (протосубтилин, протозин, рибин), липидни продукти и субпродукти, премикси (витаминни и микроелементни за шаран и пъстърва) и медикаментозни премикси. Изпитани са комбинирани фуражи, оптимизирани по отношение на протеин, аминокиселини и енергия, проследен е ефектът от включването на различни липидни продукти и субпродукти върху продуктивните показатели на рибата и степента на усвояването на протеина, на биостимулатори, витамини и микроелементи, ферментни препарати. Проучени са възможностите за включване на синтетични аминокиселини, редица нетрадиционни белтъчни, въглехидратни и липидни продукти в дажбите за шарана с цел заместване на вносни фуражни компоненти и снижаване разходите за фураж. Изследвани са възможностите за приложение на консервирани зърнени фуражи при хранене на шаран и ефекта им върху продуктивните показатели и експериментиране на различни консерванти.
С широко приложение и практическа значимост са изследванията свързани с разработването на профилактично-лечебните гранули за борба с червенката и ботриоцефалозата по шарана, както и узаконяването на медикаментозния премикс „Ремедин“ за пъстървата. Приносът и признанието на научните сътрудници, работещи в това направление са получените авторски свидетелства за разработването на състав на стартерна храна за личинки от шаран и бял амур и метод за получаването му (№42372/ 19.03.1982 г.) и на метод за получаване на белтъчно-ензимен препарат за хранене на сладководни риби (№41494/2.12.1982 г.)
За периода 2006-2008 г. по проект „Проучване на възможностите за въвеждане на алтернативни протеинови източници в дажбите на подрастващ шаран” с ръководител ст.н.с. д-р Лиляна Хаджиниколова и членове на колектива ст. н.с. д-р А. Зайков, н.с. І ст. д-р Р. Атанасова, н.с. І ст. д-р Л. Николова, н.с. ІІ ст. А. Иванова, н.с. ІІ ст. И. Илиев, н.с. ІІІ ст. И. Писков и ст. експерт-химик С. Чолакова-Бонева се проучат възможностите за въвеждане на достъпни местни растителни протеинови фуражи като алтернатива на животинските протеинови източници в дажбите на подрастващ шаран.

X. МЕТОДИ ЗА ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ НА СТОПАНСКИ ЦЕННИ ВИДОВЕ РИБИ.

Първите стъпки в ихтиопатологичните изследвания в института прави н.с.Лиляна Новоселска през 1953-1955 г. С назначаването на н.с. Николай Маргаритов през 1955 г. започват изследванията в областта на паразитофауната на рибите на Черно море и вътрешните водоеми. Установяват се някои от основните причинители на заболяванията по шарана и пъстървата в държавните рибовъдни стопанства. Поставени са основите на задълбоченото изследване на червенката по шарана, ихтиофтириазиса и лентоспорозата.
Работата по профилактиката и терапията на рибните болести продължава с назначаването на н.с. А.Дишков, който работи основно в областта на водната микробиология и полага основите за разработване на ефикасни средства за борба с ихтиофтириазиса по шарана и европейския сом. През 1971 г. за научен сътрудник по болести по рибите е назначен н.с.Й.Караниколов. Той разработва и внедрява в рибовъдната практика редица ефикасни методи за профилактика и лечение: профилактично-лечебно третиране на шаран с фуразолидон срещу червенка; профилактично-лечебно третиране на шаран с хлорна и негасена вар срещу бранхионекрозата, червенката и възпалението на плавателния мехур, третиране на рибата в зимовните басейни с техническо брилянтово зелено, третиране на шарана срещу ботриоцефалозата, третиране на пъстървата срещу миксобактериозата и ихтиофтириозата и др. За предотвратяване на травмите и намаляване на смъртността при получаване на хайвера разработва и внедрява нов анестезиращ препарат. В колектив с други научни работници разработва и внедрява профилактично-лечебни гранули за борба с червенката по шарана, които масово са внедрени в рибовъдната практика.
Изследванията в областта на инфекционните болести първоначално се извършват от н.с. С. Димитров, а след неговото напускане от н.с.д-р Р. Атанасова. Провеждат се редица микробиологични изследвания свързани с изолирането на бактериални щамове от здрави и болни риби, както и с определянето на тяхната чувствителност към антибиотици и химиотерапевтици. В последните години значителен обем от работата е насочена към различни имунологични изследвания.

XI . ФИЗИОЛОГИЯ, БИОХИМИЯ И ИМУНОЛОГИЯ НА РИБИТЕ

Изследователската дейност в направлението започва през 1979 г. с биохимични изследвания на рибите, по-късно през 1981 г. започват физиологичните изследвания, а от 1992 г. – имунологичните. В това направление през различни периоди работят ст.н.с. д-р Л.Хаджиниколова, ст.н.с. д-р Н. Ковачева и н.с. д-р Р. Атанасова.
Изследванията в областта на физиологията са свързани преди всичко с промените в количествения и качествения състав на кръвта на различни видове и възрасти риби при норма и патология и с физиологичното състояние и качеството на зарибителния материал в зависимост от екологичните условия и технологията на отглеждане. Отчита се и въздействието на различни видове фуражи и биостимулатори върху някои морфо-физиологични показатели.
Основните насоки на работа в областта на биохимията са свързани с биохимията на тъканите като е изследвано влиянието на сезона, вида, възрастта и пола на рибите върху химичния състав на тъканите (месо и тяло) при шарана, амура, толстолоба, европийския сом, лина, щуката, пъстървата, сивена, езерния рак и водоплаващи птици (патици).
Проведени са изследвания и върху биохимията на кръвния серум за установяване степента на зрелост при женски производители на базата на които е разработен експрес метод за установяване промените в коагулационната способност на серумните протеини (КСБ).
Значителен брой проучвания са свързани с отчитане влиянието на сезона, възрастта, хранителните вещества и вида на рибите върху показателите общ белтък и белтъчен профил, общи липиди и кръвна захар. Извършена е оценка на неспецифичния хуморален и клетъчен имунитет на различни видове и възрасти риби при норма и патология и в зависимост от вида на фуражите и качеството на хранителните вещества в тях. На базата на посочените и други изследвания са установени норми от стойности, характеризиращи здравословното състояние и подготовката за зимуване на изследваните видове риби.

XII. РИБОПРЕРАБОТКА

Изследователската дейност по това направление започва през 1979 г. със създаването на секция „Физиология, хранене на рибите и рибопреработка“ с ръководител ст. н. с. д-р инж. Ховагим Томасян. В периода от 1981 до 1992 г. и от 1995-1997 г. в това направление работят ст.н.с. д-р Лиляна Хаджиниколова, инж. Юлия Беренбойм, инж. Теодора Мерачева, н.с. инж. Светлана Дечкова.
На базата на сладководната риба като суровина са разработени и утвърдени редица асортименти нестерилизирани рибни продукти като: мляно рибно месо (фарш) и мляно месо-смес; студено-пушени, веяни и кайзеровани филета от толстолоб; солено филе от толстолоб в растително масло и солено-мариновано филе; рибни салати – солено-мариновани от сладководна риба (толстолоб и каракуда, фарш или раздробено месо) с майонеза, различни зеленчуци, маринати, заливки и подправки.
Стъпка към повишаване културата на потребление на рибата е прилагането на вакуум-опаковането като модерен метод за увеличаване на трайността и запазване на органолептичните качества на хранителните продукти. Асортиментите на вакуум-опакованите продукти са разработени на базата на прясна и охладена, изчистена от вътрешности, цяла и нарязана, сладководна риба-пъстърва, шаран, толстолоб.
Научната дейност по направлението се е водила в рамките на четири изследователски проекта, като по настоящем изследователска дейност в това направление не се извършва.

XIII. ОРГАНИЗАЦИЯ, УПРАВЛЕНИЕ И ЕФЕКТИВНОСТ НА РИБОВЪДСТВОТО.

Проблемите относно ефективността на сладководното рибовъдство в ИСР са разработвани от ст.н.с.д-р П. Петров, а тези касаещи организацията и управлението на рибовъдството от колектив с участието на ст.н.с.д-р Гр. Грозев, ст.н.с.д-р П. Петров, ст.н.с.д-р Л. Хаджиниколова, н.с. Ат. Бояджиев и на други специалисти от института. В това направление през различните години са разработвани много прогнози, стратегии и програми за развитие на рибовъдството в национален и регионален мащаб. В тази връзка заслужава да се споменат следните разработки: “Научно-техническа прогноза за развитие на рибната промишленост” (1966 г.), “Комплексна програма за развитие на рибната промишленост през периода 1976-1990 г.” (1972 г.), “Научно-техническа и икономическа прогноза за развитие на рибовъдството до 2000 г.” (1975 г.), “Прогноза за развитие на сладководното рибовъдство през периода 1986-2000-2020 г.” (1985 г.) и др.