Институтът по растителни генетични ресурси “К. Малков” e наследник на богата история и традиции в земеделската наука. През 1882 г в Садово е организирано първото земеделско ”изпитателно (опитно) поле” с добре обзаведени лаборатории (т.н. сервизи) и е поставено началото на земеделската наука в България. През 1902г опитното поле прераства в първата Земеделска опитна станция с директор знаменития български учен Константин Малков и България се нарежда на пето място в света с организирани агрономически изследвания.Институтът по интродукция и растителни ресурси е създаден с ПМС през 1977 г. на основата на Опитна станция “К. Малков”, Станцията по сортоподдържане и семепроизводство в Садово и Секцията по генетични ресурси от Института по генетика в София. От 2001г с ПМС 270/15.12.2000г. е преименуван в Институт по растителни генетични ресурси.
Институтът се намира в град Садово, разположен в Централна Южна България и на разстояние 15 км от Пловдив. Гр. Садово е административен център на Община Садово. Територията е с изразен континентален климат – топло лято и студена зима. През 1916г. в Метереологична станция – Садово е измерена най-високата температура за България -45,20С.ИРГР притежава 2700 дка обработваема земя, от които 1550 дка – опитни полета и 1150 дка семепроизводствена база.ИРГР разполага с Национална семенна генбанка, ботаническа градина, хербарий, компютърен център и специализирани лаборатории по: семезнание, растителна защита, биохимия, физиология на растенията, агрохимия, растителни биотехнологиии и качество на зърното.
Общият персонал на ИРГР наброява 125 човека, от които 78,5 са в научния сектор и 46,5 – в производствения. Академичният състав на института се представя от 28 учени, заемащи следните академични длъжности: професор – 2-ма, доцент – 6, главен асистент – 10 и асистент – 8. От пълния академичен състав 2-ма са с научна степен „доктор на селскостопанските науки” и 13 с образователната и научна степен „доктор”.
Институтът по растителни генетични ресурси е акредитиран да подготвя редовни и задочни докторанти по научните специалности 04.01.05 “Селекция и семепроизводство на културните растения” и 04.01.14 “Растениевъдство”; разполага с квалифицирани научни кадри и добра материалната база за провеждане на учебни практики и стажове на ученици и студенти и за ръководство на дипломанти и докторанти по различни направления в земеделската наука.
Основните научни направления в Института по растителни генетични ресурси „К. Малков“ – Садово са насочени към:
- събиране, изучаване, съхранение и използване на растителните генетични ресурси. ИРГР е Национален координатор на Националната програма по растителни генетични ресурси, която е част от Европейската програма по растителни генетични ресурси.
- поддържане в Националната генбанка, карантина и ботаническа градина на растителните видове по критерии, съгласувани с ФАО.
- изпълнение на селекционни програми по основни за страната култури и създаване на конкурентни висококачествени сортове пшеница, тритикале, овес, ръж, фъстъци, сусам, грах, нахут, домати, пипер, патладжан, салата и др.
- прилагане на съвременни растителни биотехнологични
След Франция (1835), Англия (1843), Швеция (1847) и Германия (1852), България пета в света поставя началото на агрономически изследвания със създаването на първото опитно поле през (1882) и Земеделска опитна станция (1902) в Садово, чиито правоприемник е ИРГР.
Изграждането и развитието на селскостопанската наука в Садово преминава през няколко етапа:
- І ЕТАП (1882-1901)
През периода от 1882г. до 1902г. “изпитателното” поле при Земеделското училище осветлява редица проблеми по интродукцията на нови непознати за нашето тогавашно земеделие култури – памук, фъстъци, кръмно и захарно цвекло, хмел, люцерна, детелина. Значителна е изследователската работа по изуча ването и въвеждането на чуждестранни сортове пшеница, ръж, ечемик, царевица и паралелно с това изучаване на местните растителни ресурси. - ІІ ЕТАП (1902}
През септември 1902г Садовската земеделска опитна станция е официално открита и това представлява качествено нов, преломен момент в развитието на селското стопанство в нашата страна.
С поемане ръководството на Садовската опитна станция Малков развива активна изследователска дейност в резултат на което публикува в български и чуждестранни списания около 50 научни и популярни статии и брошури в областта на фитопотологията и получава световна известност. Извършена е огромна по своите мащаби работа по изучаване на културните растения, разпространени у нас, по интродуциране и внедряване на нови култури и сортове от други страни.
Като се има в предвид, че до 1905 г. Садовската опитна станция е единствената в България в областта на полските култури, може да се обясни и широкият диапазон на културите в научната й тематика от този начален период. Работи се с почти всички култури като се развива и селекционна дейност.
През 1910 г. към станцията се създава семепроизводно стопанство, което за кратко време размножава големи обеми елитни семена от различни култури за нуждите на земеделските стопани в цялата страна. Станцията установява връзка с различни научноизследователски институти извън страната. - ІІІ ЕТАП (1912-1921)
След периода на бурен разцвет на научноизследователската дейност настъпва време на застой. Това съвпада с Балканската и Първата световна война и продължава до 1922 г. Станцията е лишена от енергични кадри, които да поемат и продължат делото на учените-пионери. През този период няма условия за научна дейност и усилията са насочени към съхранение на постигнатото и запазване на Земеделската опитна станция. - ІV ЕТАП (1922-1944)
Настъпва време на организационно укрепване, изгражда се лаборатория, разширява се опитното поле и се доставя подходящо оборудване за нуждите на земеделския процес. Започва селекционна дейност при редица важни за страната земеделски култури като пшеница, ръж, ечемик, фасул и изследвания относно технологията на отглеждането им.
Увеличаването на научния потенциал допринася за разширяване на изследователската тематика. Разгърнатата интродукционна дейност значително обогатява колекцията от пшеница и южните маслодайни култури. Задълбочава се селекционно-подобрителната работа с тях. Селекционирани са ценните сортове пшеница – Феругинеум 0113, Еритросперум 084, Нитроеритросперум 05, Нигриканс 06, които са устойчиви на разпространените у нас раси на кафява и черна ръжди. Създадени и районирани са сортовете ечемик №196 и №347; фасул №186; ръж №362; царевица-Садовска каба; нахут – Узунджовски; фъстъци – Садовски правостоящи. - V ЕТАП (1945-1976)
Основната научна дейност през този период е свързана със селекцията на мека пшеница и създаване на сортове, осигуряващи високи добиви при специфичната за Южна България екологична обстановка. Целенасочена подобрителна работа се води и с южните маслодайни култури – фъстъци, сусам и мак. Изследвания се провеждат и по агротехниката на тези култури.
През 1977 г. с ПМС се създава Институт по интродукция и растителни ресурси, който по-късно е преименуван в Институт по растителни генетични ресурси “К. Малков”. Извършва се пребазиране на растителните ресурси от София в Садово. Научните направления в ИРГР включват научно-изследователска, приложна и обслужваща дейност в областта на растителните генетични ресурси, селекцията и биотехнологиитте. През този период е изградена Национална семенна генбанка, Лаборатория по растителни биотехнологии, ботаническа градина, компютърен център, музей, хербарий.
