Национален Земеделски Регистър

Изкупуване на земеделска земя

Изкупуване на земеделска земя

Пазарът на земя у нас – спад на сделките и продадените декари

От близо една година се усеща спад при изкупуване на земеделска земя. От една страна, причината е в спада на изкупните цени на пшеницата, като са засегнати най-активните купувачи на земя. От друга – сегашното състояние на на нашата земя е не много добро.Разпокъсана е , без поливни съоръжения и инфраструктура, цените са доста високи. Има покачване на рентите, посочва в анализ в. Капитал. Купувачите на земя много често са хора, които планират производство или имат точна представа как да я окрупнят.

Поредицата на години на растящ пазар миналата година беше една от първите на застой на цените на земеделска земя. Системата с данни за агропазарна информация сочи, че средната цена на продадените в страната земи е била близо 429 лв./дка при 435 лв./дка година по-рано. Има спад при броя сделки и продадени декари, като цяло пазарът си остава активен.

Статистиката обаче обхваща преди всичко първичния пазар на наследствени парцелчета, и по-малко са тези на вече придобити от инвеститори и окрупнени земи. Такива сделки и в изминалата година не липсваха. Най-големият пример бе продажбата на фонда „Серес“ на над 186 хил. дка земеделска земя. Която мина през прехвърляне на акции от досегашните собственици. Предимно от финансовите инвеститори, на „Ромфарм компани“. На пазара се споменават и други, доста по-малки като обем. Много често продавачите са инвеститори, които са се възползвали от ръста на цените, и вече са преценили, че е трябва да излязат от инвестицията си.

Цените на земеделската земя достигнаха пределните си нива

Причините за тази стъпка са няколко. Една от причините е,че в много землища в страната цените на земята достигнаха пределните нива, които са съпоставени с рентите и с доходността, която носи на тази база. Освен това, макар и добра, новата зърнена реколта се реализира на значително ниски в сравнение с предходните години цени- 300 лв./тон пшеница при над 500 лв./тонпреди две години.

Тези нива се очаква да се запазят и тази година, което означава ,че ще са по-малки печалбите за производителите, които са основни купувачи на земя. Което води до по-нисък ресурс за разширяване на стопанствата им.

На много места потенциалът за сериозен ръст на цените се е изчерпал. Участниците отбелязват отдръпване и оттегляне на продавачите, които предпочитат дохода от ренти и трудно се разделят със земята си. От друга страна, са с очаквания за по-умерени изкупни цени на зърното.

Пазарът на земя е доста предпазлив. Тази година отрезвяването сред изкупуването на земеделска земя е много сериозно, особено в Северна България. Влиза и Северозападът, в които предните години имаше доста силен пазар, районът беше изостанал ценово. Тази година прогнозите са цените по-скоро да се задържат около достигнатите си нива.

Цените на земята ще се задържат без промяна

Фермерите са най-активните купувачи на земя.Много фермери постепенно диверсифицират собственото си производство. Разнообразяват с повече орехови дървета, лешници, овощни градини и зеленчукови стопанства. Посредническите агенции за земя наблюдават, че търсенето на площи за такива насаждения е активно през последните една-две години. Потвърждение получаваме и от справки в регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ), където миналата година са внесени десетки инвестиционни предложения за създаването на орехови, лешникови насаждения и овошки.

Наблюдатели потвърдиха тенденцията, като припомниха манията по лавандулата през последните няколко години, като заради високите изкупни цени с маслодайната култура бяха засети стотици декари в Североизточна България извън традиционното производство. През миналата година изкупната цена пада тройно до 30-40 лв. за литър лавандулово масло, има на склад нереализирани количества и това поизгуби интереса.

Въпреки доста високия интерес към плодове, зеленчуци и маслодайни култури за момента не се променя съотношението на посевите в страната. Различните оценки сочат ,че става въпрос за малка част от общо 34 млн. дка обработваеми площи.Според анализите на Института за аграрна икономика, петте основни култури са пшеницата, царевицата, ечемика, слънчоглед и рапицата. Те заемат 90% от земите. Прогнозата на института, е, че и през следващите години ще се очаква спад при повечето посеви заради намаляващите цени. Но ще бъде в рамките на 1-2%. Техният дял в нашето земеделие ще остане висок.

При повечето посеви се очертава спад, заради намаляващите цени

В същото време агроспециалистите смятат, че потенциалът на земеделието се състои в диференциране на културите. Като вървим в посока слънчоглед, царевица и пшеница, не можем да бъдем конкурентни. Причина за това е ниската добавена стойност, която дават. Заради по-сухия ни климат добивите у нас са два пъти под тези в Германия.

Стимул за разнообразяване на отглежданите в страната ни култури е начинът, по който ще бъде субсидирането през новия програмен период, като подпомагането ще е обвързано със самото производство, а не само и единствено с обработваните площи. Един от минусите е липсата на канали за дистрибуция на произведената стока. Пример за това са тържища и пазари, където производителите могат да занесат продукцията си, срещу която ще получат добра цена за нея.

В редица страни, в които земеделието е доста развито, има кооперативи, на които производителите предават продукцията си и не се занимават с нейната реализация. В същото време се договарят за препарати, торове и всички други необходими материали и суровини, като поради големия мащаб се ползват преференциални цени. В България до момента не се подкрепят малките производители.

Подобни